Гео-блокиране
Забраната за неоправдано геоблокиране – нормативна уредба, същност,
действие
Електронната търговия се развива с бързи темпове. Все повече търговци
използват електронни магазини, в които предоставят различни стоки и услуги.
Пандемията, предизвикана от Ковид-19, даде допълнителен тласък на по-широкото
използване на възможностите, които предоставя електронната среда за сключване на
договори (като започнем от продажба на хранителни стоки, книги, дрехи, застраховки и
др.) В настоящия доклад ще акцентирам на два въпроса, свързани с новите тенденции в
развитието на електронната търговия – забраната за неоправдано геоблокиране и
договарянето чрез он-лайн платформи.
Гео-блокирането представлява блокиране или ограничаване с технологични
средства или по друг начин на достъпа на клиента до он-лайн интерфейса на търговеца,
основани на националност, място на пребиваване или установяване на клиента.
Правната уредба на забраната за геоблокиране се съдържа в Регламент (ЕС)
2018/302 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2018 година за
преодоляване на необоснованото блокиране на географски принцип и на други форми
на дискриминация въз основа на националността, местопребиваването или мястото
на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар и за изменение на
Регламенти (ЕО) № 2006/2004 и (ЕС) 2017/2394 и Директива 2009/22/ЕО 1 .
Обикновено гео-блокирането се извършва по решение на търговеца с цел
ограничаване достъпа до определен пазар, като по този начин се създават пречки за
трансграничното договаряне в рамките на ЕС.
Регламентът борави с термините „клиент“, „предприятие“, „търговец“.
Понятието „клиент“ е дефинирано за целите на Регламента като:
-всеки потребител, който е гражданин на или има място на пребиваване в държава-
членка на ЕС или
-предприятие, което има място на установяване в държава от ЕС и получава стоки или
услуги в рамките на ЕС за крайно потребление. Т.е. може да се прилага и в
отношенията бизнес-към-бизнес.
Регламентът не определя какво е съдържанието на понятието „предприятие“,
но то се тълкува функционално в практиката на съда на ЕС, като „всяка единица (entity), занимаваща се с икономическа дейност, без значение на правния й статут и
начина на финансиране.“ 2 Регламентът се прилага както спрямо търговци, установени
в ЕС, така и спрямо търговци, установени извън ЕС, доколкото продават стоки и услуги
на клиенти в ЕС. Необходимо е клиентът да има някаква връзка с държава-членка на
ЕС – да е гражданин или да има постоянно пребиваване в държава-членка.
Понятието „търговец“ е широко определено като „всяко физическо или
юридическо лице, независимо дали собствеността е публична или частна, което
действа, включително чрез всяко друго лице, действащо от името или за сметка на
търговеца, за цели във връзка с търговската дейност, стопанската дейност, занаята
или професията на търговеца.“
Регламентът за геоблокиране не се прилага в случаите, когато става дума за
изцяло вътрешни хипотези за съответната държава-членка – т.е. когато всички
релевантни елементи на правоотношението са свързани само с една държава-членка.
(например български търговец сключва с български клиент продажба, която се
реализира, включително плащането в България.)
В чл.3, ал.2 от Регламента е посочено, че търговецът не може да пренасочва
клиента, освен ако клиентът е дал изричното си съгласие за пренасочването. В случай
на пренасочване с изричното съгласие на клиента, версията на онлайн интерфейса на
търговеца, до който клиентът е искал да получи достъп първоначално, трябва да остане
лесно достъпна за този клиент.
Определените в Регламента забрани не се прилагат, когато блокирането,
ограничаването на достъпа или пренасочването е станало необходимо за гарантиране
на спазването на правно изискване съгласно правото на Съюза или съгласно законите
на държава-членка в съответствие с правото на Съюза, на които се подчиняват
дейностите на търговеца. В такива случаи търговецът дава ясно и конкретно обяснение
на клиентите за причините, поради които е необходимо блокирането, ограничаването
на достъпа или пренасочването, за да се гарантира спазването на това изискване.
Обяснението се дава на езика на онлайн интерфейса, до който клиентът първоначално е
искал да получи достъп.
Няма пречка един търговец да поддържа различни уебстраници или интерфейси
за клиенти от различни държави-членки с различно съдържание, но клиентът трябва да
е свободен да достъпи тези страници и да закупи стоки от тази, която пожелае.
2 Вж. следните съдебни решения – C-264/01 AOK-Bundesverband, C-364/92 SAT Fluggesellschaft
v.Eurocontrol, C-113/07 SELEX Sistemi Integrati SpA v. Commission
Например ако уебстраницата на търговеца за клиенти от Австрия предлага по-изгодни
цени, по-богат избор на модели, промоции и т.н. отколкото тази в България, клиентът
може да се възползва от австрийската страница. търговецът не може да предлага
различни дискриминационни условия за доставка на клиентите на база на тяхната
националност или място на пребиваване. Същото се отнася и до услуги, които се
доставят по електронен път – например хостинг или облачни услуги.
Забраната касае и случаите, когато услугата се предоставя извън електронна
среда (например продажба от испански уебсайт на билети за изложба, която се
провежда в Барселона). Ако търговецът доставя стоките само в Италия клиентът има
право да ги вземе от Италия по същия начин, както и италианските клиенти и
останалите клиенти от държави-членки на ЕС. Това не задължава търговеца да осигури
възможност за вземане на стоката от други държави-членки. Същественият въпрос е да
няма дискриминация между гражданите на различни държави-членки.
Няма пречка търговецът да предлага различни цени на стоки он-лайн и оф-лайн
в съответствие с търговската политика на търговеца. Спазването на забраната,
установена в параграф 1, само по себе си не означава, че даден търговец е задължен да
спазва националните извъндоговорни правни изисквания на държавата членка на
клиента, отнасящи се до съответните стоки и услуги или да информира клиентите
относно тези изисквания – чл.4, ал.3 от Регламента.
Забранява се дискриминация и по отношение на плащането – чл.5 от Регламента.
След като търговецът приема определени платежни средства той не може да прилага
различен подход към клиенти от различни държави-членки, ако са спазени условията
на чл.5 от Регламента. Това не означава, че търговецът не може да задържи
изпращането на стоката докато не получи потвърждение за извършено плащане, когато
е обосновано по обективни причини или да изисква такси за картово плащане в
съответствие с изискванията на чл.5, ал.3.
