Договаряне чрез платформи за електронна търговия
Он-лайн платформите свързват търговците с купувачите. В Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския Парламент и на Съвета от 20 юни от 2019 година за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги платформите са наречени „доставчици на посреднически он-лайн услуги“. Регламентът урежда отношенията P2B, т.е. платформа към бизнес с цел осигуряване на предвидима и справедлива он-лайн бизнес среда. Предвид икономическото положение на платформите и тяхната възможност да влияят върху пазара целта на Регламента е бизнес позвателите да получат адекватна защита в отношенията си с платформите по подобие на защитата, която имат потребителите спрямо търговците.
В същия Регламент са правно уредени и он-лайн търсачките, прозрачността, с която трябва да се извършва класирането на позиции на дадена стока или услуга, включително когато тя е в резултат на сключен договор за оптимизация при търсенето (SEO). Правна уредба е предвидена и за вътрешната процедура за разглеждане на жалби, ограничаването или прекратяването на достъпа на бизнес ползватели до платформата, правните средства за защита на бизнес ползвателите, както и окуражаването на приемане на кодекси за поведение от доставчиците на посреднически услуги.
Доставчик на посреднически он-лайн услуги може да бъде физическо или юридическо лице, което предоставя или предлага предоставянето на посреднически онлайн услуги за бизнес ползватели. Посредническите он-лайн услуги се характеризират със следните признаци: а) те са услуги на информационното общество по смисъла на чл.1, ал.1, б. б) от Директива ЕС 2015/1535, б) те позволяват на бизнес ползвателите да предлагат на потребителите стоки или услуги, без значение от мястото на окончателно сключване на сделката и в) те се предоставят на бизнес ползвателите въз основа на договор, сключен между доставчика на посредническите услуги и бизнес ползвателите.
Регламентът се прилага както спрямо доставчиците на такива услуги, които са установени в държава членка на Европейския Съюз, така и спрямо тези, които не са установени в ЕС, но при наличието на две кумулативни условия. На първо място, бизнес ползвателите или ползвателите на корпоративни уебсайтове следва да бъдат установени в Съюза. На второ място, при предоставянето на такива услуги бизнес ползвателите или ползвателите на корпоративни уебсайтове следва да предлагат своите стоки или услуги на потребители, намиращи се в Съюза, за поне част от сделката. За да се определи дали бизнес ползвателите или ползвателите на корпоративен уебсайт предлагат стоки или услуги на потребители в Съюза, е необходимо да се установи дали е очевидно, че те насочват дейностите си към потребители, намиращи се в една или повече държави членки. Този критерий следва да се тълкува в съответствие с приложимата съдебна практика на Съда на Европейския съюз във връзка с чл.17, § 1, б. в) от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета и чл.6, § 1, б. б) от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета.
Показатели, които могат да послужат като критерий за насочване на дейността на търговеца в друга държава-членка, са например:
- международния характер на дейността,
- посочването на описание на маршрути от други държави членки до мястото, където търговецът е установен,
- използването на език или валута, различни от обичайно използваните в държавата членка, където търговецът е установен,
- възможност за резервиране и потвърждаване на резервацията на този друг език,
- посочването на телефонните номера с указване на международния телефонен код,
- поемането на задължение за плащане на разходи, свързани с услуга по каталогизиране в Интернет, с цел улесняване на достъпа до уебсайта на търговеца или до уебсайта на посредника му за потребителите с местожителство в други държави членки,
- използването на име на домейн от първо ниво, различно от това на държавата членка, където търговецът е установен,
- споменаването на международна клиентела, състояща се от клиенти с местожителство в различни държави членки.
Този списък е примерен и допуска наличието и на други критерии, които могат да служат за ориентир за международно насочване на дейността на търговеца.
Потребителите следва да се намират в Съюза, но не е необходимо тяхното местопребиваване да е на територията на Съюза, нито да са граждани на държава членка. Поради това Регламентът не следва да се прилага, ако бизнес ползвателите или ползвателите на корпоративни уебсайтове не са установени в Съюза или ако са установени в Съюза, но използват посреднически онлайн услуги или онлайн търсачки, за да предлагат стоки или услуги единствено на потребители, намиращи се извън Съюза, или на лица, които не са потребители. Регламентът следва да се прилага независимо от правото, което би било приложимо към конкретния договор при прилагане на правилата на международното частно право.
Видове платформи
От техническа гледна точка платформите биват два вида:
А) с вграден софтуер (SaaS – Software as a service) – доставчикът срещу възнаграждение управлява платформата, и осигурява хостинг, поддръжка и техническо осъвременяване;
Б) с отворен код (open source code) – поддръжката и хостинга трябва да се осигури от самия ползвател или от трето лице.
Механизми на сключване на договора чрез он-лайн платформи
Сключването на договор с помощта на платформа може да се осъществи по два начина – или чрез дистрибуторски модел или чрез представителство.
При дистрибуторския модел платформата действа като посредник, тя свързва срещу възнаграждение търговеца и клиента. Може да се сравни с магазин тип мол, в който се помещават отделни търговци, предлагащи стоки или услуги. Клиентът сключва договор с отделния търговец, а не с платформата. Платформата само свързва клиента и търговеца, но не е страна по договора. Оттук и отговорността за дефектни стоки, за спазване на законодателството (например забраната за геоблокиране) се носи от конкретния търговец, а не от платформата. Например Amazon marketplace.
При модела, който представлява представителство на платформата последната като търговец сключва договора с третото лице-клиент, т.е. платформата се явява страна по договора като продавач и именно тя ще носи отговорност към потребителя при несъответствие на стоките или услугите. В този случай платформата придобива стоките от търговеца и носи риска от успешната им продажба. Платформата е страна по договора с клиента-купувач, защото тя ги придобива стоките от търговеца и след това ги препродава на купувачите срещу комисионна за платформата. Такъв е примерът с Amazon.
Договорите между търговеца и платформата обикновено включват общи условия, изготвени от доставчика на посреднически услуги. Те могат да съдържат клаузи за отговорността, на какъв принцип действа платформата, авторски права (интелектуална собственост), обезщетения при прекратяване на договора, използване на реклами, застраховки на стоките, клаузи относно предлагането на стоките на конкуренти, определяне на цената и прекратяване на договора.
В заключение можем да посочим, че правната уредба неминуемо следва бързо развиващите се обществени отношения и предлага разрешения, които са необходими с оглед установяване на прозрачна, стабилна и предвидима бизнес среда, която преодолява пречките на трансграничното договаряне.